Задачки за VII клас

от Българският сайт за математика

Направо към: навигация, търсене

Задача 1. Да се докаже, че a^4 + b^4 \ge a^3 b + a b^3 за произволни числа a и b.


Решение: Неравенството е изпълнено тогава и само тогава, когато

             a^4-a^3b-ab^3+b^4 \ge 0 <=> a^3(a-b)-b^3(a-b) \ge 0 
     
     <=> (a-b)(a-b)(a^2 + ab + b^2) \ge 0 <=> (a-b)^2(a^2 + ab + b^2) \ge 0. 

Остана да докаже, че a^2 + ab + b^2 \ge 0. Наистина

        a^2 + ab + b^2 = a^2 + 2a.\frac{b}{2} + \frac{b^2}{4} + \frac{3b^2}{4} = (a + \frac{b}{2})^2 + \frac{3b^2}{4},

откъдето следва неравеството a^4 + b^4 \ge a^3b + ab^3.



Задача 2. Хипотенузата на правоъгълен триъгълник е страна на квадрат. Да се докаже, че разстоянията от центъра на квадрата до катетите на триъгълника са равни.


Решение: Нека триъгълникът е ABC с хипотенуза AB, а O е центърът на квадрата. Възможни са два случая: C и O са в различни полуравнини спрямо AB (черт. 4а)) или в една и съща полуравнина (черт. 4б)). Спускаме (и в двата случая) перпендикулярите OM и ON съответно към AC и BC, M \in AC, N \in BC. Четириъгълникът OMCN има 3 прави ъгъла, откъдето \angle MON е прав. Тогава

\angle AOM = \angle AOB - \angle MOB = \angle MON - \angle MOB = \angle BON.

Картинка:fig8.gif

Сега следва, че правоъгълните триъгълници AOM и BON с равни (по условие) хипотенузи са еднакви. Оттук OM = ON. При AC = BC горните съждения са невъзможни, но тогава твърдението е очевидно (и в двата случая).



Задача 3. Даден е равностранен триъгълник. Да се докаже, че два от върховете му са върхове на равностранен триъгълник, за който третият връх е на дадения триъгълник е вътрешна точка.


Решение:

Картинка:fig9.gif

Поне един от ъглите на дадения триъгълник е по-малък от 60^\circ. Нека това е \angle BAC (на фигурата) и за определеност нека още AB > AC (по условие AB \ne AC). В полуравнината спрямо AB, съдържаща точката C, да построим равностранния \Delta ABM. От \angle BAC < 60^\circ следва, че лъчът AC е вътрешен за \angle BAM. Означаваме с D пресечната точка на лъча AC и страната BM (точките B и M са в различни полуравнини спрямо правата AC). При това \angle ADM > \angle ABD = 60^\circ като външен за \Delta ABD. Оттук \angle ADM > \angle AMD = 60^\circ и AM > AD от \Delta ADM. Но AC < AB = AM, т.е. AC < AD и точката C наистина е вътрешна за отсечката AD, т.е. за \Delta ABM, както се искаше.





Задача 1. Фирма произвела за 3 дни определено количество обувки. Първият ден произвела 700 чифта обувки, а вторият ден с 16% повече от първия. Колко чифа обувки е произвела фирмата третия ден, ако \frac{14}{15} от броя им е равен на чифтовете обувки произведени през втория ден?


Решение: Втория ден фирмата произвела 700.\frac{116}{100} = 812 чифта обувки, Тогава третия ден тя произвела 812.\frac{15}{14} = 58.15 = 870 чифта обувки.



Задача 2. Има ли цели числа x, y, z, за които x + y = 2 и xy-z^2 = 1?


Решение: Записваме второто равенство във вида xy = 1 + z^2. Оттук xy \ge 1 > 0. Щом сбора (равен на 2) и произведението на числата x и y са положителни, следва, че самите x и y са положителни. Но те са и цели числа, т.е. x \ge 1 и y /ge 1. Тогава x + y \ge 2, което заедно с x + y = 2 води до естесвената възможност x = y = 1. Сега от xy = 1 + z^2 следва z = 0. Така отговорът на задачата е да.



Задача 3. В квадрата ABCD центърът O и средата M на страната AB са съединени с върховете C и D. Покажете, че лицата на триъгълниците AMD, BMC, CDO и на фигурата MCOD са равни.


Решение: Лицето на \Delta CDO е равно на \frac{1}{4} от лицето S на квадрата (на фигурата).

Картинка:fig14.gif

Лицето на всеки от правоъгълните триъгълници AMD и BMC е равно на \frac{1}{2}\frac{AB}{2}.AB = \frac{AB^2}{4} = \frac{S}{4}. Тогава лицето на фигурата MCOD е равно на S-\frac{S}{4}-2.\frac{S}{4} = \frac{S}{4}, с което задачата е доказана.




Задача 1. Двуцифрено число е умножено със 100 и полученият резултат е разделен на друго двуцифрено число. Кое е най-малкото естествено число, което може да се получи при това деление?


Решение: Ако двуцифреното число е a, като го умножим със 100 и го разделим на другото двуцифрено b, ще получим числото k = \frac{100a}{b}. Това число не е по-малко от \frac{100a}{99}, т.е. е по-голямо от 10.

Ако k = 11, т.е. 100a = 11b, то b трябва да се дели на 100, а това е невъзможно.

Ако k = 12, т.е. 25a = 3b, то b трябва да се дели на 25, b \le 75, k \ge \frac{4a}{3} > 12. Това също е невъзможно.

Ако k = 13, т.е. 100a = 13b, то b трябва да се дели на 100, което пак е невъзможно.

Ако k = 14, т.е. 50a = 7b, то b = 50, k = 2a > 14. И накрая \frac{12.100}{80} = 15, т.е. търсеното число е 15.



Задача 2. Даден е равнострания триъгълник ABC. Върху правата AB е взета точката D (точката B е между точките A и D), а върху правата BC - точката E (точката B е между точките C и E) такава, че CD = DE. Да се докаже, че AD = BE.


Решение: Върху отсечката CE така е взета точката F, че EF = BC. Лесно се вижда, че такава точка съществува. Триъгълниците DBC и DFE са еднакви, защото \angle FED = \angle BCD, CB = EF и CD = DE. Следователно BD = DF. Тъй като \angle FBD = 60^\circ, то \Delta BFD е равностранен. Тогава BE = EF + BF = AB + BD = AD.



Задача 3. Да се докаже, че за неотрицателните числа a, b, c и d е вярно неравенството

                  a^4b^{-1}c^{-1} + b^4c^{-1}d^{-1} + c^4d^{-1}a^{-1} + d^4a^{-1}b^{-1} \ge a^2 + b^2 + c^2 + d^.


Решение: Тъй като a^4 + b^2c^2 \ge 2a^2bc (защото (a^2 + bc)^2 \ge 0), то a^4b^{-1}c^{-1} \ge 2a^2 - bc. Аналогични неравенства се получават и за останалите събираеми. Сумирайки тези четири неравенства, получаваме

     a^4b^{-1}c^{-1} + b^4c^{-1}d^{-1} + c^4d^{-1}a^{-1} + d^4a^{-1}b^{-1} \ge 2(a^2 + b ^2 + c^2 + d^2) - (bc + cd + da + ab).

Но 2bc + 2cd + 2da + 2ab \le (b^2 + c^2) + (c^2 + d^2) + (d^2 + a^2) + (a^2 + b^2) = 2(a^2 + b^2 + c^2 + d^2). От последните две неравенства следва неравенството, което трябваше да се докаже.



Задача 1. Да се реши уравнението

                                 3 + \frac{(2x-5)^3 + x(x-3)^2-x(3x-11)^2}{29}=0


Решение: Извършваме степенуването и получаваме

                 3 + \frac{8x^3-60x^2-125 + x^3-6x^2+9x-9x^3+66x^2-121x}{29}=0 <=>
                             
                               3 + \frac{38x-125}{29}=0 <=> x = 1.



Задача 2. Да се докаже, че ако една ъглополовяща пазполовява периметъра на триъгълника, той е равнобедрен.


Решение:

Картинка:fig16.gif

Нека ABC е триъгълник, в който CL (L \in AB) е ъглополовяща ( на чертежа). Върху лъча CA нанасяме отсечка AM = AL, а върху лъча CB нанасяме отсечката BN = BL. Триъгълниците CML и CLN са еднакви, защото \angle MCL = \angle NCL - по условие, CL обща и MC = NC = p, където p е периметъра на триъгълника ABC. Следователно ML = NL и \angle AML = \angle BNL. Тъй като \angle AML = \angle MLA и \angle BNL = \angle BLN, заключаваме, че \Delta AML\cong\Delta BNL. Тогава AM = BN, следователно и AC = BC, т.е. \Delta ABC е равнобедрен.



Задача 3. Мотоциклетист тръгнал от град A за град B със скорост 48 km/h. След 50 минути от тръгването си той бил принуден да намали скоростта си с 8 km/h и с тази скорост пътувал до град B, но пристигнал 20 минути по-късно, отколкото ако беше пътувал с първоначалната си скорост. Да се намери разстоянието от A до B.


Решение: Нека разстоянонието AB = S km. Мотористът е изминал за 50 минути 40 km от него. Останали му да измине S - 40 km със скорост 40 km/h. Той изминал това разстояние за време \frac{S-40}{40} часа, което е с 20 минути повече от времето, за което би изминал същото разстояние, ако беше пътувал с първоначалната скорост. Тогава записваме уравнението \frac{S-40}{40} - \frac{20}{60} = \frac{S-40}{48}. Оттук намираме S = 120 km.



Задача 1. Между цифрите на двуцифрено число написали същото чисо. Полученото четирицифрено число се окзало 66 пъти по-голямо от първоначалното число. Да се намерят числата.


Решение: Нека изходното число е 10a + b с цифри a и b, a\ne 0. По условие 1000a + 100a + 10b + b = 66(10a + b) <=> 8a = b.

Понеже b е цифра, a = 1. Тогава b = 8, и търсените числа са 18 и 1188.



Задача 2. Външен ъгъл на триъгълник е два пъти по-голям от несъседен с него вътрешен ъгъл. Да се докаже, че триъгълникът е рвнобедрен.


Решение: Нека външният ъгъл е \gamma_1 = 2 \alpha, където \alpha е несъседния с него вътрешен ъгъл от условието. Да означим с \beta другия несъседн с \gamma_1 ъгъл на триъгълника. Тогава \gamma_1 = \alpha + \beta. От 2 \alpha = \alpha + \beta следва \alpha = \beta, т.е. триъгълника е равнобедрен.



Задача 3. За мерките \alpha, \beta, \gamma на ъглите на триъгълник е известно, че \frac{\alpha}{6} = \frac{\beta}{7} = \frac{\gamma}{8}. Да се намери мярката на средния по големина ъгъл.


Решение: Средният по големина ъгъл има мярка \beta. Нека k = \frac{\alpha}{6} = \frac{\beta}{7} = \frac{\gamma}{8}, т.е. \alpha = 6k, \beta = 7k, \gamma = 8k. Тогава 6k + 7k + 8k = 180^\circ <=> 3.7k = 180^\circ. Така \beta = 7k = 180^\circ:3 = 60^\circ е търсената мярка на средния по големина ъгъл.



Задача 1. За кои цели числа a уравнението 2(ax + x - a^2) = 3a + 2 има единствено решение и то е цяло число?


Решение: Уравнението е равносилно на 2(a + 1)x = 2a^2 + 3a + 2. При a \ne -1 то има едниствено решение x, за което

         2x = \frac{(2a^2 + 2a) + (a + 1) + 1}{a + 1} = 2a + 1 + \frac{1}{a + 1}.

Ако a е цяло число, 2a + 1 е нечетно цяло число. Остава \frac{1}{a + 1} да е също нечетно цяло число и тогава 2x е четно цяло число. За целта знаменателят a + 1 трябва да дели числителя 1, т.е. a 
+ 1 = 1 или a + 1 = -1. Така търсените стойности на параметъра са 0 и -2.



Задача 2. Да се намери лицето на правоъгълен триъгълник с хипотенуза 1 и ъгъл 15^\circ .


Решение:

Картинка:fig20.gif

Нека триъгълникът е ABC, \angle C = 90^\circ, \angle A = 15^\circ, AB = 1 (чертеж 2). Прекарваме височината CH и медианата CM към хипотенузата. Понеже CM = AM = \frac{1}{2}AB триъгълникът ACM е равнобедрен с ъгъл при основата 15^\circ и външният му \angle BMC е равен на 30^\circ. В правоъгълния \Delta MHC катетът CH, лежащ срещу ъгъл 30^\circ, е равен на \frc{1}{2}CM = \frac{1}{4}AB = \frac{1}{4}. Оттук S_{ABC} = \frac{1}{2}AB.CH = \frac{1}{8}.



Задача 3. Даден е равнобедреният правоъгълен триъгълник ABC с прав ъгъл A. Точките M, N и P лежат съответно върху страните AB, BC и AC така, че AMNP е правоъгълник. Да се докаже, че лицето на този правоъгълник е най-голямо, когато той е квадрат.


Решение:

Картинка:fig21.gif

Нека ADEF е квадрат, D \in AB, E \in BC, F \in AC (чертеж 3). От следвщите разсъждения се вижда, че такъв квадрат съществува. Означаваме EF \cap MN = Q, DE = x, QN = y. Лесно се съобразява, че DBE и FEC са еднакви равнобедрени правоъгълни триъгълници с катети x, а QEN - равнобедрен правоъгълне триъгълник с катети y. Ще докажем, че S_{AMNP} \le S_{ADEF}, като равенство се достига при N \equiv E - тогава y = 0 и AMNP съвпада с ADEF. Наистина, AM = AD - MD= x - y, AP = AF + FP = x + y. (Забележете, че на черт. 3 точката F е между A и P; в другия случай разсъжденията са аналогични). Така за лицата получаваме неравенството (x + y)(x - y) \le x^2 <=> x^2 - y^2 \le x^2, от което следва исканото твърдение. Обърнете внимание, че S_{ADEF} = \frac{1}{2}S_{ABC}.

Задача 4. Цифрите на едно естествено число са само единици. Да се докаже, че ако числото се дели на 7, тогава то се дели на 13.


Решение: Най-напред да забележим, че от числата

  a_0 = 0, a_1 = 1, a_2 = 11, a_3 = 111, a_4 = 1111, a_5 = 11111, a_6 = 111111

на 7 се делят само a_0 и a_6. По-точно, имаме a_6 = 111111 = 3.7.11.13.37.

Нека сега A е произволно естествено число, записано с n единици. Да разделим цифрите му на групи по 6, започвайки отляво надясно. Ако n = 6k + r, където 0 \le r \le 5, имаме

     A = (111111)(111111) ... (111111) (111111) = a_r + a_6.10^r + a_6.10^{6 + r} + a_6.10^{6.2 + r} + ... + a_6.10^{6k + r} =
              
          a_r + a_6(10^r + 10^{r + 6} + 10^{6.2 + r} + ... + 10^{6k + r}).

Понеже a_6 се дели на 7, оттук следва, че A и a_r дават един и същ остатък при деление на 7. Но по-горе видяхме, че измежду числата a_0, a_1, a_2,..., a_5 единственото кратно на 7 е a_0. Ето защо A се дели на 7 само когато броят на цифрите му се дели на 6. Тогава имаме A = a_6(10^r + 10^{r + 6} + 10^{6.2 + r} + ... + 10^{6k + r}), т.е. A се дели и на a_6. Сега остава да отбележим, че a_6 се дели на 13.


[редактиране] Допълнителни ресурси за 7 клас

Задачи за подготовка за Републиканската олимпиада

Задачи от Зимни математически състезания

Задачи за конкурс на списание "Математика"

Задачи, тестове и материали за 7 клас

Лични инструменти