нека цилиндърът ни се казва [tex]\varphi[/tex],кълбото [tex]\mu(O;R)[/tex],а призмата [tex]\gamma[/tex]
[tex]Q:BQ=QB_{1}, V:CV=VC_{1}, AQV \cup \mu = k_{1} (O_{1};r_{1})[/tex]
[tex]k_{1} \in \varphi, k_{1}[/tex] е вписана в [tex]\Delta AQV[/tex]
Радиусът на кълбото е равен на радиуса на вписаната в осн. окръжност, защото вписаната окр. е проекция на сферата в основата. А от това, че основата е равностранен триъгълник следва:
[tex]\frac{AB \sqrt{3}}{6} = \sqrt{2},AB = 2\sqrt{6}[/tex]
[tex]B_{1}B \bot AB \Rightarrow \Delta ABQ : (\angle B=90), BQ= \frac{1}{2}h=R =\sqrt{2}, AB = 2\sqrt{6} \Rightarrow AQ = AV =\sqrt{22}[/tex]
[tex]\Delta ABC \Rightarrow AM (\bot AC,M z AC) =[/tex]
Намираме височината на триъгълника в основата на призмата, а после построяваме отсечка свързваща двете височини на основите на призмата. Нека средата ѝ е точката P
[tex]AP \in \Delta AQV, AP = 2\sqrt{5}, S_{AQV}=\frac{AP.VQ}{2} = 2\sqrt{30}[/tex],но
[tex]AQ=AV=\sqrt{22}, BQ=2\sqrt{6} \Rightarrow p_{AQV} = \sqrt{22}+\sqrt{6}[/tex]
[tex]S_{AQV} = pr \Rightarrow r=\frac{2\sqrt{30}}{\sqrt{22}+\sqrt{6}}[/tex] Това,както споменах по-горе, е радиусът на цилиндъра, тъй като основата му е вписаната в този триъгълник окр.
Постр равнина [tex]\nu : \parallel (AQV) , C_{1},B_{1} \in \nu , \nu \cup AA_{1} = S[/tex]
[tex]\nu \cup \mu =k_{2}[/tex]втората основа на цилиндъра.
Постр. [tex]SL \bot AQ, SL = h[/tex]
От триъгълник ABQ намираме косинуса на ъгъл [tex]cos \angle QAB =\frac{\sqrt{33}}{6}[/tex]
От триъгълник [tex]\Delta SLA \Rightarrow \angle SAL =90 - \angle QAB \Rightarrow sin \angle SAL = cos \angle QAB =
\frac{\sqrt{33}}{6} \Rightarrow \frac{h}{AS} = \frac{\sqrt{33}}{6} \Rightarrow h = \frac{\sqrt{66}}{6}[/tex]
Имаме радиуса и височината на цилиндъра

от тук вече е ясно.
Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.
А. Айнщайн
Учат ни, че по-умният винаги отстъпва, а после се възмущаваме, че простотията се шири на длъж и на шир...