от Гост » 20 Фев 2015, 18:53
Да разгледаме кофакторният пръстен Z[i]/<2+2i>. Поради начина на дефиниране на кофакторните пръстени по принцип, виждаме че (2+2i) e 0 на кофакторният пръстен. Т.е. 2+2i=0 т.е. 2i=-2. Понеже вече доказахме че <2+2i> не е прост идеал, то кофакторният пръстен не е интегрален домейн и не можем да заключим че -2=2i => -1=i . Вместо това умножаваме двете страни на 2=-2i със i и получаваме 2i=2. T.e. 2i=2=-2 ( или 4=0) т.е. във кофакторният пръстен реалните коефиценти трябва да се разглеждат по модул 4. Тогава за всяко (a+bi) от коф. пръстен имаме 4(a+bi)=4a+4bi=0+0i=0 т.е. характеристиката (или порядъка под операция събиране) е четири или делител на 4. Проверяваме за 1 и 2. Акое 1 то взимайки елемента 1 от кофакторният пръстен трябва да имаме 1.1=0 т.е. 1 принадлежи на идеала<2+2I> което е невъзможно защото идеала е само със четни коефиценти. За две имаме ако 2.1=0 принадлежи на идеала то 2 трябва да е решение на (a+bi)(2+2i)=2 , което в предната част показах че е невъзможно във Z ( а и б са 1/2 и -1/2). Тоест 4 трябва да е характеристиката на кофакторният пръстен. Сега нека да видим броя на различните елементи. Очевидно понеже коеф. са по мод 4 имаме не повече от 16 елемента за (a+bi). Но имаме и че 2i=2, което редуцира bi до само 0 или i. Например 26+23i=2+3i=2+2i+i=2+2+i=i . Тоест имаме 4 избора за а и 2 избора за b, или общо 8 елемента :0,1,2,3,i,1+i,2+i,3+i.